Приличаше ни на врабец.
Забързан, с мрежа в ръка.
Бурканчета с мляко, хлебец -
кого ще храни толкова -
сама душа, сама овца,
хортуваха на пейката стариците.
Заливахме се от смях.
Такива бяхме ние, децата.
Кой ризата му сутрин глади
и пуска ръб на тропикаления панталон.
Кой слага масата и го сгълчава
да дояде чорбата си, нали е сам. ...