Старият геран ...
Зиме и лете, с мразовита вода,
със синджира, от времето ръждясал,
след мен дано да остане геранът
на двора – дар за идните стопани…
А той, как иска ми се да разкаже
с водата потайна, с нейната памет –
за къщата, с детския глъч радостен,
за градинката ни слънчева с цветя…
Цъфналите пролет сливи, ябълки –
да узреят там, с мъка как чакахме…
И да си отдъхнат, как присядаха ...