СТАРИЯТ КОС
Как ми се иска след дъжд отново да грея
и да послушам на стария кос песента...
В нашата малка и цветно засята алея
да ни поръси със златен прашец любовта.
Но от прашеца остана единствено пепел...
Много тъга в уморено-страхливи очи...
И те загубих от болни човешки съмнения....
Жадна бях, обич, и жадно до дъно те пих.
Старият кос пак запя песента за разлъка
и цветята в алеята пожълтяха в тъга...
Той е мъдър – любовта не може да плува ...