Jun 19, 2014, 11:07 PM  

Старият 

  Poetry » Phylosophy
478 0 0
Живее сам със спомени и с албуми.
Из село се разхожда, без бастуни.
Съседите го поздравяват с "Хей юнак"
"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!
Помни дните тъй далеч оставил...
Дори и детските бели не е забравил!
Говори с присмех и захлас.
Какъв младеж е бил в клас!
Обичал е девойчето свенливо.
Което дърпал е за плитките ревниво!
Как гледал я невъзмутим.
А в къщи плакал сам самин! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??