Самотен остана старият стол на чардака.
Ще сънува отново идващото лято.
Ще пази аромата на червената ми рокля
и на белият шал, който вечер намятах.
Ще целува следите от пръсти направени
и ще скърца от радост щом го залюлее вятъра.
Ще поглежда гнездото от птици оставено
и ще стане хербарий. Ще събира листата.
Старият стол...
самотният старец, който забравих там, на чардака
ще сънува смеха. Ще събира цветята,
които вятърът, вместо мен, на скута ще му слага ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up