Старо момиче
Сутрин, едно старо момиче
от огледалото ме следи,
ту мърмори, ту се смее,
но най-често гълчи;
- Днес отново се будиш с уморени очи!
- Къде е усмивката ти?
- И защо все мълчиш?
А момичето старо кротко поглежда встрани
и усмивка насила,
на лице набраздено личи.
От огледалото, с леко намигване,
се усмихват уморените му очи.
© Павлина Иванова All rights reserved.