Старост
На баба ми
Товарът тежък мравката остави,
приседна до дървото да почине -
бе уморена, а какви товари
тя носеше безспирно през годините.
Огледа пътя прашен и въздъхна.
Домът й малък беше тъй далече,
а нейните очи сега не виждаха
и бавно стъпваше, че беше стара вече.
Повдигна зрънцето, понечи да пристъпи,
но падна и безпомощно заплака... ...