Старост-нерадост
Тръгнал дядо за дърва
в близката гора,
с юлара на магарето в ръка,
с шарена торбичка на гърба,
питка топла във месал,
баба рано му опекла,
пиленце турнала́ цяло,
само дето не разбрала,
че ракийка в манерката за вода
дядо метнал на гърба!
Вървял, вървял,
песни за моми
и китки бодро пял,
камъни подритвал и броял,
най-накрай стигна́л!
Слънце грее, птички пеят,
сянка шарена засмяна
си намерил на поляна,
вързал Марко да пасе,
а той огън да кладе,
гъбки понабрал,
с пилето в жарта метнал.
На тревата си постлал абата,
мустак засука́л,
доволно полегна́л
и като се подхвана́л,
и като се запука́л -
те ти питка, те ти пиле,
те ти гъби, те ти огнена вода...
Край огнището заспал...
Ден не спи, прежури,
слънцето към заник се катури,
на полянка хлад повя,
дядо стреснато се буди:
- Ами сега, що стана́?
Бързо скача на крака,
стяга Марко със самара,
няма време за дърва,
мрак ще падне -
хукнал към дома!
Чака баба на вратница
в една ръка гьостерица,
в другата - черпак,
а на место наръча с дърва,
на самара - манерка и торба,
Марко отпред бодро
вирнал уши и глава,
дядото след него
на тигел едва-едва
спряпа омекна́лите крака.
- Ой, ти, дядо, порязнико́!
Дамаджаната опразнил,
де са ти дървата?
Дядо клюмва му главата,
- Бабо, уплах ми е тоз черпак,
и тая гьостерица...
Обещавам, утре и дърва,
и гъби ще ти набера,
само пусни ме дома́,
кат човек да се наспя,
че при Марко във яхъра
нощем е голем бахъра!
А и гладен огладнял
дали на сутринта
жив ще бъда оцелял?
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
стигнал до една река,
над реката нямало мост,
имало сламка,
и приказката е до тамка!
Comments
-
Цветенцеее - 🌺🌻🌺 Добре си ни дошла да споделиш със нас дядовата съдба!
-
😊!
-
Благодаря, Стойчо!
Броя куплетите и не мога да повярвам, че аз съм написала толкова много в едно стихотворение!
😅! -
Хубав пикник спретнал дядо!
Заслужава да нощува във яхъра!
Но нали е милозлива баба...
Поздравления за приказката,Пепи! -
Марианке, докато го пишех си мислех за "Мятало Ленче ябълка", само дето моят дядо обратното - едвам крета след Марко!
Надявам се, то на една жена като ѝ поднесеш красиво обещание и ѝ свалиш една-две звезди, как няма над човека
да се смили! -
Бър, бър, бърррр,
зимен ден навън - бахър,
край огнището сбрали са се
по комшийски на тла́ка
бабите от наш'та махала,
коя с игла, коя с плетка във ръка,
и за лятото през смях разказват
не мож ги надприказва!
И аз бях там, отзад
на миндерчето седях,
слуша́х и през смях ги записа́х! -
-
Свеж,лек стих.След тези патила на стареца се радвам че съм се наспал без произшествия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
