Старуха

Feb 20, 2013, 7:53 AM

Poetry » Other

614 0 0

Като мъничък лъч
разцепваш мрака
спомен мой светъл,
за старуха една
хванала две куки,
а ръце ù напукани и сухи
от работа…
слънцето лицето ù обгорило,
но усмивката ù запазило.
Сълзите си криеше тя,
слаба, да не я запомнят,
и първа любов си бе пожертвала, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старуха

Искате да прочетете повече?

Random works