Секундите с размити очертания
небрежно разпиляват вечността.
Загадъчна и глуха от мълчание,
ти пак си тук. С изправена глава.
Светът си бърза. Ти владееш времето.
Животът миг е, дълга е смъртта.
Какво е тя за тебе - неродената,
от камък бял е твоята снага.
Ти мъртва си, но с живо дълголетие,
студена, а излъчваш топлина...
Възпяват те възторжено поетите
и гълъбите милват те с крила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up