Късна есен капе във очите,
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват,
в сивкав и безбрежен студ
гайдите се разиграват,
навяващи ми само смут.
От сънища забравени
и думи прокълнати.
Кукли, от кал направени,
сърцето ги отпрати... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up