Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите,
както с хората, така и с куклите...
И дните минават неусетно,
а ние порастваме, дори ни е лесно.
Без да разберем търкулват се дните,
ала споменът за кулите тихичко пее.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up