Jun 28, 2011, 9:01 PM

Стая без врата 

  Poetry » Civilian
661 0 2
Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян –
мечти, врати, спестени думи,
с надежда да ги съживи...
Но не от кал да е човекът,
роден, загинал, прероден
от облик стар във облик нов,
а да е нейното лице,
огледано във две очи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Random works
: ??:??