Стая без врата

Jun 28, 2011, 9:01 PM

Poetry » Civilian

661 0 2

Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян –
мечти, врати, спестени думи,
с надежда да ги съживи...
Но не от кал да е човекът,
роден, загинал, прероден
от облик стар във облик нов,
а да е нейното лице,
огледано във две очи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Стая без врата

Want to read more?

Random works