Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян –
мечти, врати, спестени думи,
с надежда да ги съживи...
Но не от кал да е човекът,
роден, загинал, прероден
от облик стар във облик нов,
а да е нейното лице,
огледано във две очи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up