Nella_gold (Нели )
841 4525
Apr 14, 2008, 5:43 PM

Стена 

  Poetry » White poetry
721 0 7
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването -
потънали във прах мечти...
В очите не сълзи блестят.
Очите се напълниха със пепел.
Отново суета. Раздиращ шепот.
Оттекват с грохота
замлъкнали камбани.
Тишина...
Угасващ шепот на уста...
И плачеща вина, наивно оцеляла.
Изпод руините.
Поела бездиханно
своя грях, и хилядите
призрачни надежди.
Химери...
Пак ли ще боли
от безметежност?!
Дали ще издържа?
Дано поне си струва
този път.
Ако ще е болка...
нека е такава.
... Но не кърви.
Пресъхна онова сърце...
Все рани.
Докога?!
Ще чувам ли пак звън на
празнични камбани,
или ще приглушат
ушите ми
разкъсани
терзания, по онова,
което
тръгне ли, неволно отминава...
А след мене - руини.
Лавини пепел,
застинали във кратера
на стар вулкан.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??