Стена на миналото...

Nov 10, 2011, 8:54 PM

Poetry » Other

671 0 4

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...

Кой подложи крак, а предлагаше утеха...

Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...

И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...

Колко живота изгубих и колко живота ще дам...

Колко грешки направих, за да стигна до "там"...

Просто спомени черни и лица без души,

портрети, рисувани с мрак от сълзи...

Пътища, водещи вечно назад...

Пресечки, пътеки към мъртвия град...

И вместо спасение да търся напред,

спасен съм да бягам години наред...

Поглеждам назад, там всичко гори,

клада на спомени и на всички мечти...

Затварям очи и протягам ръце...

БОЖЕ, къде ми е миналото и къде съм въобще...?

Не ме е страх, че падам

и да стана помощ не искам.

Заради други да страдам

и зъби до болка да стискам.

Не искам да поглеждам вече назад...

Стена на миналото, моля те, скрий този ад...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2011-11-11T16:27:44+02:00

докосващо! въпроси, които си задаваме всички...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-11T14:02:24+02:00

Много ми е познато това чувство! Поздрави за хубавия стих!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-11-11T13:56:35+02:00

Щом си преодолял страха,значи всичко е наред.Животът е низ от възходи и падения.Просто го живей, тъй както подсказва ти душата.Има много път прад теб-върви го!Поздрав!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-11-11T06:22:56+02:00

Приеми го като танго тоя живот и ще ти олекне! "..две напред -една назад..."- още Тошко Колев го е рекъл...