Apr 21, 2020, 12:19 PM

Стената 

  Poetry » Phylosophy
447 1 1

СТЕНАТА

 

Пак ще живея - една ръка ако имам

Борис Христов

 

Дали е стена

или здраво залостена порта,

пристъпвам със смесено чувство -

на уплах и гняв.

Как мога да видя отвъд,

дори да се вдигна на пръсти,

или със глава да разбия

високия праг?

Обратното също

няма шанс да се случи.

Притиска гърдите ми обръч тъга.

Да седна край пътя

с измамно предчувствие

е само безвремие,

пагубен знак.

Предам ли се, знам,

че има и други

да дращят до кръв върху белия лист.

Дори да се срути небето,

само аз да погина,

Земята едва ли ще спре

и потъне във мрак.

Така е било

и така ще пребъде.

Доказва ни правдата Млечния път.

Изпраща ни долу рояк от светулки

като нежна прелюдия,

надежда за стих

и безконечен екстаз.

 

 

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??