Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън
никой не го хващаше от нея...
Беше..студена,..безмилостна..и непоклатима!..
Беше там ..уж да пази, но кой, от кого и какво?..Никой не каза..
Всички, знаеха за стената...
Беше стена на плача..
Не, не не беше онази, в Йерусалим!
На нея..щеше да се помолиш.. ...