Стените
В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат,
не бил достатъчно масивен и висок.
Сърцето ми е силно. Само вечер в здрача
понякога го удря слабоволтов ток.
И вече не обичам да говоря. И не мога...
Безсмислено е някак. Думите са дим.
Животът неуморно си тече. До изнемога.
А смисълът е толкова недостижим...
Добре, че идва пролет - да ме сгрее.
Намръзнах в тази зимна тишина.
Стените са високи. Ще ги изкатеря...
Зад тях ме чака слънцето. И свобода...
© Йордан Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих, но подкрепям Петя
. Не катери - прелети! -
Не ги катери, а прелети над тях!
Поздрав1 -
Когато получим повече удари,отколкото можем да понесем,се затваряме в свои черупки,но понякога имаме нужда да излезем и да дишаме! Поздрави!
-
всяко препятствие е създадено, за да бъде преодоляно. хубаво стихотворение.
-
Харесвам стиховете ти!
-
Много дълбоко! И аз съм се сблъсквала с този личностнополезен труд.
-
А може би точно тези стени предпазват чувствителните чисти души от ежедневното блъскане...
Поздравления за този прекрасен стих! -
... безбрежието... плашещо и магнетично... винаги сме зад или пред стена - но лъчите на Слънцето са и коси... по върха на Света е чудесно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чудесен стих!