Sep 15, 2019, 10:35 AM
Степени
(На един убиец)
Не моли прошка той
или възмездие.
Не моли жертвата да възкреси.
Очите са без израз.
Чувства смесени
пораждат и света втрещил
със хладнокръвието си
и хладноумие,
люлее се на люлка от въже,
в което чувствата
са се престрували
на здрави нишки,
той е бил дете,
люлял се е
и някой го е дръпнал
зад паралелен чужди хоризонт.
Сега въжето се люлее скъсано.
Изтръпвам.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в което чувствата
са се престрували
на здрави нишки,
той е бил дете,
люлял се е
и някой го е дръпнал
зад паралелен чужди хоризонт.
Изгубен в различно място, различно време, откъснат от действителността, но здраво вплетена в нея е неговата друга реалност, и затова е опасен... Не искам да вярвам в пълната липса на човещина, а по-скоро в грешката, която се е случила и е откъснала човека от него самия. Убиецът, убит още преди да стане убиец. Кой е истинският убиец? Може би обществото, може би чиста случайност. Да игнорираме лошото е вредно, да го рисуваме в прекалено тъмни краски - също. Тук открих някакъв баланс. Опит за разбиране, осмисляне, разсъждение. Няма как да се справим с явление, без да го разберем. Може да е убиец в метафоричен смисъл, но аз го четох съвсем буквално, и в двата случая образът е убедителен. Убиецът - това е призрак от плът и кръв. Има ли шанс да възкръсне човекът, или не...