Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя,
"най- чистите" ме лъгаха без грях,
не послушах никой - дирех рътя
и блесналите извори на свяст.
Дирите сънувах - да открия
онези степи с волните коне
и в табуни свобода да скрия
сълзата си с усмивка на дете.