тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Apr 8, 2009, 9:00 AM

Стига ми 

  Poetry » Love
624 0 10

Пак от приказка някога - черпя

топлина за дневния чай липов,

пак си казвам - как ми прилича

разцъфтялото време на книга.

 

Пак до мен като котка подремва,

със рефрена си останало лято,

пак след зима - пролет посрещам

и студът сякаш призрачно бяга.

 

Пак с усмивка отнейде забравена,

запасявам се смело, негласно

и със поглед изгарящ докрая,

как подкупва  те моята слабост.

 

И разкриваш своите необятни

територии - връх пожелаван

повече от любов и захласната,

аз вървя през лед и полярност.

 

Там, в необята,  огън запалвам

и си търся частичката Божия,

как да живееш си заслужава,

благодарна съм, стига ми, хора!

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??