Aug 19, 2004, 12:12 AM

Стига ми един приятел... 

  Poetry
1665 0 5
Можеш да бъдеш добре и самотен,
сгушен далеч от прахта,
от хорския говор,от немотия,
от злоба човешка и суета.
Да потънеш в избелелия,
купен на старо диван,
да поемеш дъх в уверения,
че в живота за нещо и ти си избран.
Но когато във въздуха лепнат
и не падат думи-сълзи,
а си сам и стените не шепнат,
разговор с тях не върви.
За момент като този нужен
пълен с достойнства човек
и дори да си вечер самичък
твоят приятел забъркал е лек.
Чул е мъката в думи, разбрал е,
че е нужен,за да си жив
и да бъдеш сред хора незнаен,
но с него да бъдеш щастлив.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е чувствено!Надявам се да не си го изпитала ти самата...
  • Харесва ми това стихотворение-има смисъл в това,което се казва в него!
  • "Познати в живота - много,верен приятел - един!!!"Браво за идеята и изпълнението,много ми харесва!
  • Много хубаво си го казала. Браво!
  • Наистина е достатъчно да имаш един истински приятел!
    Радвам се, че е написано стихотворение посветено на него!
    Много ми харесва!
Random works
: ??:??