Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане,
да махнем на времето дръзко с ръка?
От песен ли тъжна разплакан е,
стихът ми? И как се живее така?
Защо ли? Защото съм лудата.
Безкрайност съм, обич съм, шепа слова.
Звезда е в сърцето ми чудото,
любов съм и песен съм... Стига това... ...