Jan 25, 2008, 12:42 PM

Стигма 

  Poetry
936 0 4
Един обречен танц на пеперуда,
eдно смразено от любов сърце,
сребристи олеандри във почуда,
звънят звънчета от далечни светове.
Прегръдката на бездна и скалата,
последна пяна на умиращ свят.
Протягаме ръце, загубени в мъглата.
Понякога и Бог е с кървава стигма!
03.01.08г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??