Jan 25, 2008, 12:42 PM

Стигма 

  Poetry
996 0 4
Един обречен танц на пеперуда,
eдно смразено от любов сърце,
сребристи олеандри във почуда,
звънят звънчета от далечни светове.
Прегръдката на бездна и скалата,
последна пяна на умиращ свят.
Протягаме ръце, загубени в мъглата.
Понякога и Бог е с кървава стигма!
03.01.08г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??