на Петя Дубарова
Ето ме, Петя, при твойто море
на кея, на твоя пристан зелен!
В твоя Бургас със морско сърце
с разтревожен площад - в най-летният ден!
Как чаках твойто море
през зимните нощи?
Виждах го зад дървета, засипани в сняг.
И мислено-сънно в ръцете си стоплях го,
придавах му сила, радост и власт!
Сега съм в морето, в пясъка, в лятото...
сред чайки и гларуси, ...