Стих без край
Реторично?
От очите ми текат сълзи
и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме,
а мразиш ли ме вече, кажи?
Сърцето на парченца се разби,
погубих се, щастлива ли си,
всичко май вече приключи, нали?
Но нека този стих, не е с лош край,
сърцето го няма вече,
но любовта оства докрай!
EndlessPoetry by A.Hr.
© Алекс Христов All rights reserved.