Ти си най-голямата ми болка, неописуемо страдание.
Но ти също така си и извора ми вдъхновение.
И знам - когато седна пак да пиша,
ще напоя със сълзите си листа.
И знам - сама ще скитам
в спомени, изпъдени от твоята душа.
Но знам също така - листа търпелив ще изслуша
изповедта за една любов обречена.
Той не ще ми търси вина,
не би могъл да се изсмее,
че наивността ми ме разплаква,
нито да изкаже съжаление - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up