Хей ти, родолюбецо, ела и виж
за какво се бори ти,
за какво се борим ние днес.
За теб беше едничка свободата,
сега губим и вяра, и свобода, и чест…

За такива ли се бори ти,
за такива ли остави едничката ни страна ?
Никой никому не жали,
никой на никому не подава ръка…

За трохичка хляб и за свобода беше борбата,
сега всеки живее в свой затвор.
Забравили за история и за предци - спокойни в душата,
заспиват без съвест за срам и позор…

Какви хора се родиха след тебе -
жадни алчни за власт…
Живеем без родина и без време,
в демон зъл се превърна човещината в нас…

Щеше ли още да пишеш ти
за хората смели, за хората добри.
Превърнахме се в незнайни образи,
огледалата не ни разпознават дори…

Ти пак пиши, пак пиши,
един ден ще дойде друго време.
Слънце отново ще огрява нашите души,
ще има живот за тебе и мене…

Единствено се помоли
с чисто сърце и чиста съвест
за нашата едничка страна.
Ние ще носим товара от злото,
но ще се пречистим с доброта.

Ний никога не ще забравим,
че за свобода се дава живот.
В битка дори да загинем,
пак да помним за родина с любов…
Милан Милев
02.06.2013 14:00