Jul 5, 2007, 4:52 PM

СТИХ ЗА ИЗКУСТВЕНАТА КРАСОТА 

  Poetry
755 0 19
Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.

Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.

Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??