Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Oct 24, 2021, 7:06 PM  

Стих за лек 

  Poetry » Phylosophy
216 3 10

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.

 

Денят ти с мокър нос започва
по врабешки, чирика днес
и в мократа градинска почва,
изравя слънце палав пес.

 

То литва към небето синьо,
на топка песът би играл.
Подписва с лапи дето мине,
за лятото, че му е жал.

 

Поглеждаш – шарени кълбета,
из под листата, сто белѝ.
А мама котарана шета
и ги събира... Надали.

 

Човеците не те разбраха,
ти тях. Лъжите, завистта.
Асма си имаш, дом и стряха,
на безсловесни любовта.

 

И може би това е всичко,
което трябва на човек.
Луната, пукната паричка,
ще ти откупи стих. За лек.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??