Nov 22, 2022, 11:06 AM

Стиха ми – с девет котешки души 

  Poetry » Phylosophy
945 6 11

Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето,
това, което нощем ме гнети.
Дали разбираш болката ми ти?

 

Поспират се, разбрали, не разбрали,
но всеки стих е искрен и сърдечен.
Дали ги помня всичките? Едва ли.
 — "Как пък не спря?" – през зъби някой рече.
Умора нямат лудите, човече.
Мечтата им до слънцето лети...
Дали разбираш болката ми ти?

 

И скитам се, немила и недрага,
и възрастта напомня правилата.
И все се моля Бог да ми помага,
да си изпълня мисията свята,
надеждата да нося над Земята,
дорде в душата въглен жив блести...
Дали разбираш болката ми ти?

 

Човеко, спри! Послушай за минута,
додето в сиви делници се лута,
душата ти. Обича и греши.
Стиха ми – с девет котешки души,
да не остане болката нечута.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Адмирации, Надя!
  • Усмихваш ме, Наде
    Напомня ми на равносметка, която който иска ще прочете, който иска ще подмине, пък злостните думи са прах по вятъра...
  • Много хубаво и с интересна постройка.
  • Благодаря, Краси! И на вас, приятели!
  • Толкова е дълбок по съдържание и съвършен при изразяване стихът ти, Наде, че какво да допълня?...Бих искала да го мога и аз така, но...съм от друго тесто. А на теб се радвам, обогатявам се като те чета...А душите са повече от девет, безсмъртен е!
  • Пиши, не спирай -
    "Умора нямат лудите, човече"
  • Драскай си, не ми пречиш. Небе има за всички🐦
  • Респект, Наде!
  • Много ми хареса, Наде!
  • Разбрала, неразбрала,
    понякога при теб се спирам.
    Нека болката ти бъде бяла
    и стихове за нас да сплиташ...

    Всеки по различен начин интерпретира написаното, но когато е искрено се получава чудна поезия, като твоята!
    Поздрав, Наде! И скрий някъде метлата
  • Истина си е...
    Харесах!
Random works
: ??:??