Взирам се в твоята снимка,
чакащ и вярващ, тя да оживее.
Умът ми казва, че е тясна примка,
но сърцето да се откаже не смее.
Кога за нас ще бъде късно,
когато времето заплаче?
Не вярвам вече в себе си,
стихът ми за тебе ридае.
Очите ти в съня ме изгарят,
нереално е колко реални са те.
Косите ти съблазнително галят,
извади ме от това бездънно море. ...