Feb 18, 2009, 9:31 AM

Стихчета 

  Poetry » Other
645 0 6
Без време, някакви безусти,
дойдоха думи в тъмното.
Със спомени и със предчувствия
домът ми се напълни.

Записвах ги до сутринта,
а в утрото прохладно,
какво да видя: имена
на болни и на гладни.

Демоде.
Но са ми мили.
Те са ми като риза,
с която са ме пременили
за смъртта на близък.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??