Стихии на грешница
Като изгряващо слънце, прегърнало всичкото,
разпиляла късчета нежност от себе си
да докосвам твоето тяло със тяло.
И вдъхнала твоите мисли,
да дарявам своята страст сякаш вятър,
силно бушуващ и страшен.
Да забравяме, че сме грешници, стенейки.
Да потъваме безкрайно божествени.
После пареща болка. И студ, и тъга,
че няма вечно слънце на земята.
Погалвам мъничко тихо листо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up