Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса.
Рисувам си картина от усещане.
Онези мигове, в които всичко
представям си на първа среща...
Протегнати ръце, сковали пръстите.
И трепети навсякъде по тялото.
Червеното по бузите от мисли, мръсни.
Опипващи - очите ми. Навсякъде... ...