Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени,
нашепващи тихо за ефирното им безвремие;
когато стихийно морето се вливаше в мене,
оставяйки ме без дъх и мисъл, в синьо прозрение.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up