Dec 23, 2009, 10:16 AM

Стихия 

  Poetry
563 0 3

Дойде денят, в който нещо ще напиша.
Откъснах си сърцето, за да го препиша.
Покорен, повален в този полумрачен ден,
разопаковам подаръка си подарен.
Попаднах в място извън пространството,
попаднах в място извън реалността,
опаковам своята книга на съвестта.
Вече е готова да бъде показана,
да бъде смазана и да бъде отказана.
Водата - болката към сълзите пречупи,
достойнство ми в нищетата случи.
Кинжал с отрова златна:
"Хайде, мръсни кучета, опънете платната"
Прокажен с корона благодатна,
пътят му изчезна от дланта.
А гарванът тихомълком си грачи.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • mi brat ... kvo da ti kaja muza nqma nikva... pisha ei taka... super rqdko veche... predi sam pisal po 5 stihotvoreniq na sedmica... sq 1 na 2 meseca... ti kvo staaaa
  • Мого силно стихотворение брат..скоро не бях сядал да чета тук.. и се радвам да видя че всичко продължава да се развива и да твори.. поздрави
  • Адмирации! мн е добро и силно...разтърсва те като , зимния вятър,отрезвява те , като грозна дума от красив човек.
Random works
: ??:??