Riko
19 4
Feb 26, 2016, 7:46 AM

Стихия съм 

  Poetry » Phylosophy
1150 0 1
Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.
Крещящ наум и от мисли пробождан
преминаващ като вятър през стъклени врати
така чупливи, но затворени отдавна.
Стихия съм. Дъждът ме промени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??