Jun 29, 2017, 4:40 PM

Стихията жена 

  Poetry » Other
374 0 2


 

Жената носи в нея нежност и надежда, 
като искрица в тъмна нощ пламти. 
Светът през своите очи поглежда 
и прави го по-светъл и красив.

 

Жената е усмивката изгряла, 
в мрачни дни за да те теши. 
Жената е и майчица засмяна, 
с нежни ласки болката руши.

 

Жената е като стихия бяла 
и снежна буря във студени дни, 
но после като топло лято пак изгрява 
и носи радост и щастливи дни.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??