Стихотворение,
на което не можах да измисля заглавие
Когато съм безпаметно сама
и старите приятели си тръгват,
тогава нечия - уж мъничка вина -
понякога ме кара да настръхвам.
Когато с крокодилските очи
ме целите в гърба с коварство,
тогава мерзост в тях личи.
Но с мен сте мили - „по другарски"...
Когато делникът ми - озверен,
се зъби на света и вие, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up