На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили
в острията им клюна си
и, събаряйки камъни,
разрушава привичките.
В тишината, отекваща
като болка, пропукват се
и пронизват слуха,
преродени случайности, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up