СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак –
със стиховете, що цял ден редя ги, със песничките, дето ви ги пях,
в отбора на кварталните бродяги и пияндета станал съм за смях,
дори и Фейсбук взе да ме будалка: – Ти хлътна, старче, в Мировата скръб!
А бе, направо пълна откачалка в директно селфи – в профил, фас и гръб.
Защо ли с мен съдбата беше трудна? И светлото си Бъдеще чета? –
аз някой ден наистина ще лудна в бездънните си бездни Самота.
9 декемврий 2024 г. ...