Две половинки с еднакъв цвят.
* * *

Тежък дъх на тежка есен-
ум,в мисли откъсчлени унесен...
Клепачи,дремещи върху очи,
чийто живот наподобява непостоянните лъчи.
...
С глух тътен скалите отблъскват
напиращите отгоре им вълни,
а те без капка милост,най-безсъвестно разкъсват
вечните,неповторимите скали!

Разбита красота...
Размити чудеса...

Плясък във водата!
Мътна пяна около скалата...
Вой безжалостен и рев чудовищен се сливат...
Красотата на света с наслада те убиват!

И тъй отиде си един човек и личност.
Единствения,може би,живял.
И въпреки безкрайната му безразличност,
той живота бе в действителност разбрал.

Замина си дъхът на есента,
и мислите,унасящи ума.
И няма клепки,дремещи върху очи,
чийто живот да наподобява непостоянните лъчи...



* * *



Аз съм малка точка във безкрая,
мъничка звезда в всемира.
Мечтата ми е да откирия рая,
да усетя как точно се умира.

И кръв да потече от мойте рани!
И болката да ме разкъсва!
И там,в нивята неорани,
духът ми ще възкръсва!

Аз искам да заспя...
и да не се събудя вече...
Аз искам да ме няма...
да съм някъде далече...

Във сън дълбок аз да потъна,
във лапите на завладяващият ме кошмар...
Във тъмнина и страх аз да затъна,
и после да побегна от страшния си господар...

Искам просто да ме няма!
Да живея,но да съм умряла...!

За да се родя отново!
За да се боря!Пак!...

С викове и писъците неми!
С протегнати ръце!
Ще се боря да живея!
С ранено,тупащо сърце...

...за да бъда пак щастлива...,
...и свободна...и красива...
...за да бъда аз отново дива...
...всъщност...за да бъда жива!...



* * *



Първият път

1. Една красива независимост!
Чистота и светлина!
Или една дълбока депресираност?
И страх и тъмнина?

***

Всичко първо се запомня!
Защото е неповторимо!
Всичко първо ти припомня,
че просто е незабравимо!

Споменът за него някак си е сладък,
лепкав...и тежащ...
Споменът за всичко преди него-гладък,
и самотен,и крещящ...

То е във началото...,
но и във края!
когато кажеш "Край"
ти почваш отначало!...

И винаги го търсиш,
чакаш го...,и силно викаш...

Но то е вече в миналото и го няма!
Просто защото е едно.И незабравимо!

Всичко първо се запомня!
Любов,целувка,среща...
Тялото на друг човек до теб,
движещо се с твоето във страст гореща...

И тези спомени остават!
По-силни са от всички други!
Те и сърцето,и ума ти завладяват...
задъхват те,оставят те без думи...

* * *

2. За първи път когато го опиташ,
се чувстваш сякаш гледаш под вода...
И всичко е прекрасно!Чудно!
И това го прави някаква си там трева!

Виновни липсват!Жертви също няма!
Това всеки сам си го решава!
Но пък и първото усещане го няма!
Погребано е под някоя "изпушена" морава...

Там долу,ниско,ниско по земята...
Там където е царството на оня бог-тревата...
Там,където тази мъничка расте...
Тя,която заменя всички богове...

ТОВА сте всички вие мили мои!


 

P.S 1: Стихотворенията са написани и предоставени от  Елица , моя приятелка от IRC, ако сте ги харесали, можете да намерите осще информация за нея на нейния web адрес http://www.ymniche.hit.bg    © 01.2002 г.