Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Apr 24, 2014, 1:22 PM

Стихове в чекмеджето 

  Poetry
576 0 9

Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.)

Сълзливите възглавници ги избудувах.
Надвих оцъклените очни ниши.
Невроните, оголени до плач и думи,
почти зараснаха
и даже вече дишат.

Регенерираха се всичките ми мисли,
не ходят нощем като сомнамбули.
Преболедувах те в постелята от липси
и ще остана жива!
Жива! Чу ли?

И нищо, че понякога ще преболяваш
(макар завинаги си ампутиран).
Като опашката на гущер, свита вляво -
в сърцето,

цялото налепкано с пластири.

А моите вселени, скрити в чекмеджето,
ще помнят, сред галактики от думи,
как можеше да ме разнежваш до райета,
как хубаво ми беше
да те боледувам.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??