Стихове за новата година
бе решила да напише старата,
как със радост пролет бе открила,
как на лятото топи се в парата.
Стихове за новата надежда,
що в цветя и клони разцъфтяла,
по потоци буйни заповежда,
с топъл вятър южен заповяла.

Стихове за зимните пейзажи,
фигурите снежни що извайват,
стихове за знойните миражи,
що приспиват нежно и омайват.
Стихове за стройните тополи
и за ниски храсти сред тревите,
стихове за хълмовете голи
и шубраци гъсти в низините.

Писането дълго заотлага,
раснаха и дълги бяха дните.
Струваха се млади ветровете,
радостно се пенеха вълните.
В плод се заобсипваха дървета,
мед се във пчелини запрелива.
И от радост мислеше, обзета,
няма как да бъде по-щастлива.

Листи засияваха във злато,
във сребристо нейде, много и в червено.
всичко тъй изглеждаше богато,
но усети, има нещо променено...

... Птичетата, вчера пролетели,
днес на нейде бяха отлетели,
а гнездата, с от пера постели,
бяха тъй внезапно опустели...

Натъжи се старата година
и във стихове тя лист след лист записа.
Ала мина вече всякоя позлата
и от тях се много разтрошиха.
И без жар завяха ветровете,
и без пламък ледено студени,
и отново те довяха снеговете,
от сълзите на годината разлени.

Тя зашепна стихове разделни,
радостно-печално стихоплетство,
и накрая - просто си отмина,
друга дойде, в свойто чисто детство!