СТИХОВЕТЕ МИ

Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна.

Мъничко е то, уплашено, но вдъхновено.
Не познава света, който го наблюдава.
Но аз го познавам - условен и обременен,
има мрак, но светлината преобладава.

Пеперуди, откъснати от своята какавида,
те политат към синевата, небесната шир,
всяка нарисувана с шарката на индивида,
със своя обаятелност и душевен мир.

Много ще бъдат от вятър критичен обрулени,
други, достигнали пламъка, ще загинат,
но харесани, или претенциозно охулени,
своя път съдбовен на живот ще преминат.

Те са сътворени от думи с моята мисъл,
нарисувани с цветовете на душевната ми дъга.
Моето сърце с любовта си ги е орисало
да се превръщат от какавиди в пеперуди
още много лета...

05 02 2017