катеринарина (Катя)
331 972
Dec 23, 2008, 2:08 AM

Стихът 

  Poetry
1002 0 16

Стихът беляза устните ми с полъх,

тръпчива болка в тялото ми вля.

По жилавите пръсти ме докосна

и в мен се спусна  светла тишина.

Рисунките му сипкаво редяха

по миглите ми спомени от дъжд.

Мъчителният порив да избягам,

разпъната в болезнен кръстопът,

стихът превърна в мъдра примиреност

пред истинската същност на греха.

Пред голата изгубеност човешка,

пред вечната безумност на света.

Намерих се.  Изгубена сред всичко.

Когато спрях да търся може би.

Когато може би се заобичах.

Сред римите на простичкия стих...

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихът, в който си себе си...! Истинският!
    Чудесен е, Кате!
  • Когато може би се заобичах.
    Сред римите на простичкия стих...

    Поантата е убийствена!!!
    Обичам да те чета, Кате*!
  • Прекрасно е...!!!
  • Липсваш ми, Кате, с тези прекрасни стихове!
    Поздрав и весели празници!
  • "... вечната безумност на света". Наистина нямат разгадаване нещата на този свят. Затова да го приемем такъв, какъвто е- с всичките му щуротии. А, стиховете... Добре, че са те, да ни спасяват от хаоса вън и вътре в нас.
  • Остави ме без думи.
    Обичай се!
    И весели празници
  • Намерих се. Изгубена сред всичко.

    Когато спрях да търся може би.

    Когато може би се заобичах.

    Сред римите на простичкия стих...
    ***
    Радвам се, че те прочетох!
    Весели празници желая!
  • Радвам се, че си тук и за възможността... Иначе ти си знаеш, при теб винаги идвам с очаквания и никога не си тръгвам разочарована. Благодаря, за което! Весела Коледа!!!
  • Прекрасен стих!
  • Намерена...

    "Сред римите на простичкия стих..."

    Много ми хареса!
    Весели празници!
  • няколко пъти прочетох...
    почитания...мила Катеринарина...липсваше...
  • по устните ти зашептян
    и станал тебе - истинна

    МНОГО, Кате!

    Весели Празници! Светло да ти е!

  • Намерих се. Изгубена сред всичко.
    Когато спрях да търся може би.
    Когато може би се заобичах.
    Сред римите на простичкия стих...
    В простичките стихове се излива душата! Тя говори чрез тях!
    Поздравявам те за прозрението!
  • Много ми хареса- и като мисъл, и като звучене.Поздрави от мен!
  • Имат тази сила, Катя

  • Знаеш ли, Катя, може би като напишеш стих, наистина се намираш, някак си по един или друг начин казваш това, което не си могъл по този начин и ти олеква.
    А тая мъдра примиреност я намирам в няколко човека, когато ги чета. Знам, че зад думите им има искреност, не метафори и не знам какви словоизлияния - искреност и мъдрост, постигната благодарение на житейския им път, не на четене. Радвам се, че ги има.
Random works
: ??:??