СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой,
и в храма за молитви падах ничком, дали ме чу? – така и не разбрах,
Бог с твоята Любов ми даде всичко, но Времето без жал го стри на прах,
жив – Аурелиано Буендия! – мен напоследък сън не ме лови,
да се наливам цяла нощ с ракия – без теб не е изобщо „C est La Vie“,
дори и там – из Райските поляни, на глас по цял ден Маркес ще чета.
И ще лекувам злите свои рани с романа „Сто години самота“!
22 февруарий 2025 г. ...