Сто години самота*

Mar 5, 2014, 11:52 AM

Poetry » Other

519 0 2

Сто години самота*

Разпиляхме любовта

някъде по пътя земен,

няма я и песента

дето всяка вечер пеем...

Не заспиваме с любов

и след нежната умора

във напевен пустослов

сутрин глупаво не спорим...

По-разумни сме, или

само малко остаряли:

тръгваме си- н е б о л и,

връщаме се- н е р а з б р а л и !...

Тъй Живота ден по ден

се изнизва като пясък-

знаем, няма да го спрем,

но надяваме се някак...

...А Надеждата една

щом затръшне ни вратата:

сто години Самота

почват и за сетивата...

Но когато изтекат

ще е вече друго Време:

та не знам и в Оня свят,

пак ли ще обичаш мене!...

Коста Качев

–––––––––––––

* Заглавието е по Маркес

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sidi13 (Силвия Димова)

2014-03-05T18:05:01+02:00

Трогателно!
blackink (Радостина Димитрова)

2014-03-05T12:58:27+02:00

Красиво, нежно и малко меланхолично,хареса ми!