Сто години самота

Nov 26, 2010, 10:48 AM

Poetry » Love

699 0 8

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен -
един горчив, болезнен спомен.
В дългия пустинен ден
въздишките ми грабна вятърът,
потъвах бързаща във пясъка,
да стигна до река - да пия
и болката взривена там да скрия.
И дълго призовавах Бога
с ръцете си да ме докосне! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сто години самота

Want to read more?

Random works